Аз съм херцогиня Сентирилен.Моята кръстница кралица Шиа, владетелката на Алхенит, която ме е отгледала, ме помоли да открия и донеса камъка който принадлежи на кралския шиорменски род. Този камък има специално име- Халцетион.
Халцетион е направен от мисълта на първата владетелка на Алхенит, Вилнар, живяла петдесет хилядолетия преди моята кръстница.
Камъкът беше откраднат от злия граф Тикрас.Той искаше да завладее Алхенит и според Древните закони , писани още по времето на Първата владетелка Вилнар, управлението на кралството се предава безкръвно на този в чиито ръце е камъкът Халцетион.
Тикрас успя да открадне камъка чрез наемен крадец. А този наемен крадец е моят най-добър приятел- граф Септим. Септим даде камъка на Тикрас и той го затвори в кулата Димен.
Тикрас живее в замъка Салдейтон. Всеки благородник в Алхенит има свой замък. Моят замък се казва Ел-роин , а кралският замък е наречен Мираклей. Всели замък има по няколко кули. Замъкът Салдейтон има три кули- Стин, Персей и Димен . Димен е най-високата кула и там е затворен моя приятел, граф Септим.
Когато кралица Шия дойде заедно с двама нейни благородници и ми съобщи, че Халцетион е бил откраднат, бях потресена. Всички знаехме, че само Тикрас е против това аз да стана новата кралица на Алхенит. Защото традицията повелява всяка нова кралица да бъде избрана от лордендски род и после приобщена към шиорменските закони. За тази цел тя трябва да бъде избрана от самата кралица. Като мен.
Тикрас обаче беше от рода на елдените, отхвърлените наследници на престола.Всички елдени поддържаха идеята, че на престола трябва да се възкачи мъж. Следователно- Тикрас.
Трябваше да получа Халцетион на следващата сутрин и да сложа на главата си короната от опали която носи на главата си всяка владетелка по време на управлението си. А Септим беше откраднал камъка.Не знаех кое беше по-лошо. Това, че Тикрас щеше да стане крал след няколко часа или, че точно Септим му беше подарил победата. Кралицата ми каза, че мога да направя само две неща- или да се подчиня на случилото се или да отида в Салдейтон и да си взема обратно Халцетион. Засмях се. Изобщо не беше лесно. Никак даже.
Салдейтон се пазеше по въздух, вода и суша.Вътре в него имаше армия от кръвожадни мидеи – хора-зверове , които се хранят с човеци. Шиа ми каза и, че Септим също ще стане един от мидеите ако остане още дълго време в кулата. В тази кула има проклятие от древни времена и всички мидеи са произлезли от благородниците които са живели в тъмниците в тази кула. Но проклятието бавно ги превърнало в същества с грозен и уродлив вид, жадни за човешка плът. Наречени са “мидеи” от шин, езика на който говорим. Н шин “мидей” произлиза от “ми- дес” и означава “човекоядец”.
Кимнах на кралицата. Септим беше постъпил много глупаво, но не исках да се превръща в мидей. Шиа ме прегърна и ми каза “Винаги съм вярвала в теб, Сентирилен. Ти ще успееш.” После ми прошепна заклинанията които трябваше да ми помогнат и ми представи двамата благородници които бяха с нея- лордовете Митрек и Винтелис. Митрек беше от рода на елдените, а Винтелис - от винтистите, дете на елденка и лорден. И двамата бяха много добри бойци и трябваше да ми помогнат в начинанието ми към Салдейтон.
Тръгнахме веднага. Аз използвах заклинанието което ми беше казала моята кръстница и превърнах всички ни в ниолеи. Ниолея на шин означава “човек-птица” . Израснаха ми разкошни криле и заедно с придружителите ми полетяхме над Ел-роин.
По пътя си срещнахме страховитите гребели. Гребелите са полуптици, полувлечуги и също като мидеите се хранят с човешко месо. Уплаших се, защото ниолеите макар, че летят бързо, не могат да се защитават. В този момент Винтелис и Митрек се преобразиха в гребели и тъй като още пазеха човешкия си разум, победиха враговете и се превърнаха обратно в ниолеи.
Бяхме уморени, но не можехме да си починем, защото до изгрева и възкачването на Тикрас оставаха само няколко часа. Летяхме докато достигнахме езерото Тирилен-амал. То се намира на няколко десетикилометра от Салдейтон и около него е суша, затова отново се превърнахме в хора. В Тирилен-амал живеят риби, чиито бодлички изпускат психопарализираща течност. Освен това те могат да летят и да хапят много жестоко, така че трябваше да го заобиколим отдалеч. Заобиколихме го и вече бяхме пред отварящите се врати на замъка.Само след час щеше да има изгрев и аз щях да се проваля…
Влязохме в зданието и аз сътворих огнено кълбо за да ни осветява пътя и го хвърлих към тавана. Така то щеше да се умножи и Салдейтон можеше да се запали само при една моя мисъл, Не чакахме много, за да се появят мидеите. Разпознахме ги по хрипкавото бясно дишане и писъците които издаваха. Митрек ни скри в огромна въздушна сфера , а аз я покрих с прокоби по повърхностния слой. Докато се движехме сферата отслабваше, но успяхме да достигнем до кулата Стин. Тя е беше най-ниската кула, ала през нея имаше коридор за другите две кули. Само че капака за коридора , който води към кулата Димен, беше затиснат с преходни заклинания които ни пречеха да минем. Сътворих мълнийна сфера и я запратих към капака. Дори не помръдна.
Небето бе обагрено в бледо оранжево. Оставаха само петнадесет минути. Почти се бях отчаяла когато Винтелис съюзи силите си с моите и капака се разхвърча във въздуха. Пътят беше свободен. Бяхме избили всички мидеи и сега трябваше само да спасим Септим. Качих се първа и го намерих. Преобразяваше се много бързо,беше сложен в килията на самото Проклятие. Имаше само един начин да го спася. Трябваше да принеса Халцетион в жертва. За щастие като кръщелница на Шиа и бъдеща кралица на Алхенит носех специално украшение в което има преплетена основна нишка от Халцетион. Свалих го от врата си и го разплетох. Нишката затуптя в бледосиньо. Вързах я за да се получи връвчица от светлина , разбих решетките на килията и се опитах да вляза. Не успях. Тогава Винтелис изрита силно вратата, тя падна и влязохме.
Септим не ме позна. Скочи и се опита да изяде Винтелис , но той го удари и Септим падна на земята. Веднага му нахлузих на врата връвчицата от светлина. Преобразяването се прекъсна.Обгради го плащ от бледа светлина , която напълно изчезна след новото преобразяване.Септим се изправи и по погледа му разбрах, че съжалява задето е откраднал камъка. Нямаше какво да ми каже.Гушнах го и излязохме от килията.
Затичахме се към тронната зала на замъка. Вече чувах тържествената музика за коронацията на Тикрас. Втурнахме се бясно и аз изрекох заклинанието за превръщане в ниолея, за да стигнем по-бързо. Преобразих всички и полетяхме. Коридорите бяха достатъчно широки и размахвахме крилете си спокойно. Бях само на десетина метра от вратите на залата когато чух гласа на кралица Шиа:
- Сентирилен има още една минута. Все още не си пълноправен владетел на Алхенит!
Нямах никакво време да се преобразя отново. Влетях през затворената врата в мога в който Шиа слагаше короната от опали на главата на Тикрас. При влизането ми всички благородници възкликнаха, а кралицата изпусна короната.
- Сентирилен е тук и може да стане кралица- викна Шиа . – Ела, Сентирилен!
