Гълъб

Затворих очи
и от сърцето ми излезе гълъб.
Гълъб бял като че от сняг,
пеещ и пищящ
ужасен и прекрасен,
мрачен.
Рана смъртна той отвори в мен,
сърцето ми разби се тежко.
Звук от счупено стъкло
последва гълъба красив
излитна хубавата птица,
пълна с дух див.
Кръв на капки
прошари самотата ми,
сълзи-снежинки
измокриха страните ми
а там, в далечината гълъбът се рее.
Мислите ми нямат край,
но все птицата присъства в тях
главата ми кънти,
от гласа на тая птица.
Смях човешки ме разцепи
гълъбът е станал на човек.
И тоз човек, проклет и лош...
открадна ми сърцето.
Игра си с него като с топче
подмяташе го от ръка в ръка.
Днес бе мил, утре пък- зловещ.
Докосваше сърцето ми,
хвърляше го после към небето.
И то, горкото, падна.
И се счупи.
И звук от начупено стъкло се чу
когато то се счупи.
Защото съм била играчка.