Ангел

Ангел бял с криле от морска
пяна,
ангел с бляскави, сребърни
очи
топли ме.
Почувствах се лека като перце,
почувствах се чиста като сълза,
и крехка като маргаритка.
Прегърна ме
и вина, и мъка, и болка си отидоха,
прегърна ме и от Ада ме
изведе.
Сияние нежно
обви очите ми и ме разби
премахвайки тежкото бреме на
греховете.
Разкъса лошите ми тъмни мисли,
избеснях и изгоних демоните
си.
Захапах дявола и в лицето му се
изсмях,
болеше, но го изгоних.
Отрязах ръката си,
защото посегна към злото.
Ангелът ме докосна и ръката ми се прероди
пренова и бяла.
И душата ми, вече пречистена
танцуваше прегърнала ангела
разкъсана, останала само с доброто.
Катрана от мен е изтекъл,
болезнено капе кръв от пръстите,
дере жестоко вътрешностите ми
жаждата за Теб,
а сънищата ми са свят
от плашеща и похотлива страст.
Гореща, потна, кална
бях и също
хапеща, отровна и проклета,
зла и жестока - звяр.
Грозна и туптяща като цирей,
агресивна и шибаща като див храст-вампир
,смъртта бях в тяло на жена.
Но сега съм чиста и бяла,
душа плачеща с разровено от
пеперуди тяло,
целувката на дебнещо животно
умиращо само,
пищящо и благословено.
А сънищата ми... без ангела във тях
умирам.

Гълъб

Затворих очи
и от сърцето ми излезе гълъб.
Гълъб бял като че от сняг,
пеещ и пищящ
ужасен и прекрасен,
мрачен.
Рана смъртна той отвори в мен,
сърцето ми разби се тежко.
Звук от счупено стъкло
последва гълъба красив
излитна хубавата птица,
пълна с дух див.
Кръв на капки
прошари самотата ми,
сълзи-снежинки
измокриха страните ми
а там, в далечината гълъбът се рее.
Мислите ми нямат край,
но все птицата присъства в тях
главата ми кънти,
от гласа на тая птица.
Смях човешки ме разцепи
гълъбът е станал на човек.
И тоз човек, проклет и лош...
открадна ми сърцето.
Игра си с него като с топче
подмяташе го от ръка в ръка.
Днес бе мил, утре пък- зловещ.
Докосваше сърцето ми,
хвърляше го после към небето.
И то, горкото, падна.
И се счупи.
И звук от начупено стъкло се чу
когато то се счупи.
Защото съм била играчка.