Плетеница от думи

Плетеница от думи
разсея ума ми,
снежинки изпадали,
по земята вледенена
танцували,
рисуваха мисъл
странна - почти надежда,'
но
явна
измислена приказка,
осъдена да умре без
глас.
Снежинка, но от сребро
искам
да разкъсам и хвърля,
все едно е ненужна, а
е копнеж
от мен по-голям и жаден,
искам, искам да видя как
умираш ти,
може би тогава пак ще се
спася.
Мрачно, зло същество,
такава искам да остана.
Но не мога.
Мисъл раздрана ми показа
кичур на смъртник,
но не, не от обич, а...
само така.
Реших, че пак бих умряла
за теб,
дори и в ледена пропаст за
теб
ще се хвърля.
Знам, че ще е безполезно, но...
аз воювам за твоите чувства.
Да се боря ми казваш,
но знаеш, че ще изгубя.
Приел си- ще ме
утешиш отново,
но не, всъщност ти ме
разплака.
Мразя те, ах, колко те мразя
мечтая да видя
криле от мастило над теб да
повеят,
а миг след това се проклинам и
моля,
не теб, а мене да вземат.
И искам, много искам
да разкъсам живеца в теб,
да те превърна в копие на теб
,но без душа- ти няма да
усетиш без това,
да те накарам да страдаш
както страдам аз,
да те боли и да боли,
да се превърнеш в сянка,
бледа сянка,
да се намразиш, да се презреш.
И ти сам да се прокълнеш.
***
Ще се видим в Ада.
Пазя ти специално
място под трона на херцогинята...
Аз.