Ангел

Ангел бял с криле от морска
пяна,
ангел с бляскави, сребърни
очи
топли ме.
Почувствах се лека като перце,
почувствах се чиста като сълза,
и крехка като маргаритка.
Прегърна ме
и вина, и мъка, и болка си отидоха,
прегърна ме и от Ада ме
изведе.
Сияние нежно
обви очите ми и ме разби
премахвайки тежкото бреме на
греховете.
Разкъса лошите ми тъмни мисли,
избеснях и изгоних демоните
си.
Захапах дявола и в лицето му се
изсмях,
болеше, но го изгоних.
Отрязах ръката си,
защото посегна към злото.
Ангелът ме докосна и ръката ми се прероди
пренова и бяла.
И душата ми, вече пречистена
танцуваше прегърнала ангела
разкъсана, останала само с доброто.
Катрана от мен е изтекъл,
болезнено капе кръв от пръстите,
дере жестоко вътрешностите ми
жаждата за Теб,
а сънищата ми са свят
от плашеща и похотлива страст.
Гореща, потна, кална
бях и също
хапеща, отровна и проклета,
зла и жестока - звяр.
Грозна и туптяща като цирей,
агресивна и шибаща като див храст-вампир
,смъртта бях в тяло на жена.
Но сега съм чиста и бяла,
душа плачеща с разровено от
пеперуди тяло,
целувката на дебнещо животно
умиращо само,
пищящо и благословено.
А сънищата ми... без ангела във тях
умирам.