Край на Сентирилен Алхенитска

Тикрас и всички елдени започнаха да протестират, но аз се приближих до Шиа и тя ми сложи опаловата корона на главата.
- Халцетион е в мен! Тя не може да бъде коронована!- изкрещя Тикрас.
- В мен е!- извика Септим и ми хвърли камъка. Полетях, хванах го и наместих короната на главата си. Приземих се царствено както ми подхождаше вече и приех поздравленията на всички.
Засвириха вълшебните арфи на дъховете от Розовия пръстен- васалство на Алхенит, а песните на диви елфи огласиха залата. Реших, че Салдейтон не е подходящ за празнуване и с едно махване пренесох всички ни в моята тронна зала в Ел-роин. След тържеството заповядах замъка Салдейтон да бъде разрушен, за да се премахне проклятието, а Тикрас -да бъде затворен в подземията на Ел-роин и окован в Свещено заклинание за да не може да избяга. Следваше и коренна преустойка на характера му.
Аз станах кралица на Алхенит, а Септим се ожени за красивата Каслея, сестрата на моя любим Винтелис. Оказа се, че било предопределено да се омъжа за него. По изключение не се възпротивих, защото все пак Винтелис е най-красивия винтист живял някога в Алхенит. А сватбата ми беше истински прецедент.
Аз и Септим изчислявахме приходите на Алхенит, когато Винтелис разби вратата на любимата ми стая в замъка и гордо прекрачи прага. Аз го загледах влюбено, а той само ми подаде ръка и ме замъкна в Мираклей, където Шиа и останалите благородници ни очакваха. Целунах го набързо в знак, че съм съгласна той да бъде мой крал и скочихме през прозореца, преобразявайки се в снежнобели ниолеи. Тогава той ми каза, че винаги ме е обичал и си е мечтал пророчеството да се изпълни.
Гушнах го и се приземихме.Без съмнение милия ми разбивач на врати и капаци беше идеалния за мен.
О, да.